Лошите кредити не заплашват банковата система

Нивото на лошите кредити у нас не създава риск за банковата система. Причината е, че българските трезори са натрупали достатъчно капиталови буфери, за да се справят с просрочените заеми. Това съобщи вчера управителят на Българската народна банка (БНБ) Иван Искров по време на конференция за банковата система в условията на криза.

„Информацията, че лошите кредити у нас достигат 19%, не отговаря на действителността”, заяви Искров. В четвъртък експерти пресметнаха тази стойност на база на паричната статистика на БНБ. Според Искров в тази цифра влизат и преструктурираните кредити, които не е задължително да са проблемни. Според шефа на БНБ заемите, които се определят като „лоши”, т.е. имат просрочия от над 90 дни, са около 12%.

Искров обясни още, че от размера на лошите кредити невинаги достатъчно точно може да се съди за състоянието на банковата система. „Винаги трябва да се има предвид доколко банките имат

допълнителни капиталови буфери

с които да посрещнат тези лоши кредити”, поясни управителят на централната ни банка. Според него в това отношение българските трезори са в добро състояние. „Независимо от нарастването на лошите кредити банките са в състояние да заделят достатъчно резерви срещу проблемните кредити, както и да поддържат капиталова адекватност много над изискванията на ЕС”, каза още Искров. Той припомни, че средната капиталова адекватност за банките в Европа е около 8%, а у нас минималното изискване е 12%. Капиталовата адекватност на трезорите у нас обаче значително надхвърляла тези нива и достигала 17%.

Управителят на БНБ обясни още, че не може да се посочи какъв обем на лошите кредити може да понесе банковата ни система. Причината е, че това изцяло зависи от буферите, натрупани в трезорите. Банкери наскоро прогнозираха, че банките могат

да понесат и до 25% лоши кредити

Иван Искров изрази съжалението си, че по време на финансовата криза рядко са се чували безпристрастни анализи, а експертите от икономическите ни университети са останали „необичайно тихи”. По думите му вместо професионалистите са започнали да се изказват „самозвани експерти и медийни герои”, които правели анализи на финансовата и икономическата обстановка у нас.

Според Искров проблемът е, че спекулативното говорене може да предизвика самоподхранващи се проблеми. „Не можем да говорим за криза и да очакваме, че потреблението ще расте”, обясни той. По думите му такава линия на поведение се спазва и в Европа. Искров даде за пример изказването на президента на Европейския съвет Херман ван Ромпой, според което публичните сигнали често стават част от проблема, а не от решението.

Искров подчерта, че не са се сбъднали мрачните

прогнози за българската икономика

направени от чуждестранни и български експерти. Той даде за пример спекулациите относно валутния борд и подчерта, че той вече е доказал стабилността си по време на криза.

Още в края на миналата година Искров коментира, че е имало несъзнателни и целенасочени опити чрез черни прогнози да се разклати стабилността в региона. През 2008 г. се появиха твърдения, че 1 евро ще започне да се разменя за 6 лева, а списание Economist публикува статия, според която България и Румъния били най-застрашени от икономически сривове в Източна Европа.

Европейските банки може да заобиколят правилата от Базел III

Европейската комисия опитва да въведе по-либерални изисквания за капиталова адекватност и ликвидност на банките, коментират медии.

Европейските банки може да избегнат част от изискванията за капиталова адекватност, предвидени в Базел III, благодарение на законопроекта за въвеждане в Европа на глобалните стандарти за ликвидност на банковите институции, предаде "Файненшъл таймс".

Черновата на документа, който още не е официално разпространен, разрешава на банките да признаят за основен по-голяма част от капитала на своите застрахователни дъщерни предприятия в сравнение с предвиденото в Базел III. Особена изгода от това се очака да имат някои финансови институции като Societe Generale, BNP Paribas и LLoyds Banking Group, които са силно предствени в застрахователния бизнес.

Освен това банките ще запазят за по-дълго от предвиденото правото си да емитират хибридни инструменти, въпреки че международната спогодба изисква ограничаване на зависимостта на банките от хибриден капитал.

Критици на проектозакона, цитирани от "Файненшъл таймс", предупреждават, че ако той бъде приет в този му вид, това би означавало "нарушение на международното споразумение".

"Преди няколко седмици някои хора ни обвиняваха, че пречим на икономическото възстановяване като прилагаме правила, които ще бъдат твърде строги за банките и ще свият кредитирането. Днес, други ни обвиняват точно в обратното - че Европа няма да приложи адекватно правилата на Базел III и така ще покаже, че не е научила уроците си от кризата". Така коментира пред "Файненшъл таймс" ситуацията Мишел Барние, еврокомисар за вътрешния пазар.

Той допълни, че и двата вида критики няма да попречат на прилагането на банковите правила в ЕС.

"Ройтерс" посочва, че европейските финансови министри също са разкритикували предложената законова уредба като прекалено либерална, подчертавайки, че може да навреди на доверието към Европа.

Базелското споразумение беше прието през ноември миналата година. Договорените в него правила за капиталова адекватност и ликвидност на банките трябва да влязат в сила поетапно до 2019 г. като въвеждането им зависи от националните регулатори и Европейската комисия.

Европейският законопроект представлява регламент за въвеждането на правилата за банките в съюза.

По-скоро бих се застрелял, отколкото да притежавам жилище!

Животът под наем е по-безгрижен и по-изгоден, твърди американски хедж фонд мениджър

Притежаването на жилище носи толкова много стрес, загуби и негативи, че те не оправдават плюсовете от собствеността върху имота. Това смята американският хедж фонд мениджър, предприемач, рисков капиталист и автор Джеймс Алтъчър.

 Той споделя мнението, че хората биха били по-щастливи, ако не ипотекираха своя живот и ако не се поддаваха на заблудата, че бялата дървена ограда води до щастие, ако се дистанцират от „американската имотна религия“ и намерят своя път, който да следват.

Той излага няколко основни аргумента, които показват защо покупката на имот е свързана с прекалени усилия – финансови, емоционални и физически, които според него дългосрочно носят повече негативи, отколкото полза.

Сред водещите финансови причини за него са:

1. Загуба на пари

Покупката на имот е свързана с плащането на голяма сума пари. Някои ще кажат: „Но това е инвестиция“. Исторически погледнато обаче това не е така. Възвръщаемостта от имоти между 1980 и 2004 г. е 0,4%, пише той. (Според някои анализи за още по-дълъг период тя е всъщност -0,6%.)

Достатъчно е да се каже, че когато плащате тази сума, повече никога няма да видите тези пари. Това е така, защото дори и като продавате имота, вие ще вземете парите и ще ги вложите в следващата вноска за новия си имот.

2. Сключване на сделката

Забравих колко беше последните два пъти, когато закупих жилище, но със сигурност бяха още 2-3%, хвърлени на вятъра. Адвокати, застраховки, преместване, антидепресанти – събират се около 2-3%, пише Алтъчър.

3. Поддръжка

Независимо от обстоятелствата, няма начин да не ремонтирате каквото е необходимо в жилището. И всичко това е свързано с още разходи. Затова живея под наем. Миялната ми машина не работи – обаждам се на хазяина. Или пък купувам нова, но цената й се удържа от наема, а техникът идва и я инсталира. Аз не правя нищо. Техникът и хазяинът ми работят за мен.

4. Данъци

Още по-лоша новина са данъците, които трябва да плащате. За какво? За да могат вашите деца да получат страхотно образование? Да, бе, да.

5. Клопка

Нека да изясним защо притежанието на жилища се превърна в повече от религия в САЩ – защото големите корпорации не искаха служителите им да имат на разположение многобройни избори за работа. Затова те ги окуражаваха да притежават жилища – за да не могат лесно да се преместят и да сменят работата си. Работната заплата е функция от търсене и предлагане. Ако не можете лесно да се преместите, тогава и вашето предлагане от възможности работа е по-ниско.

6. Непривлекателна инвестиция

Инвестицията в жилище има всички характеристики на една от най-непривлекателните инвестиции: тя е нисколиквидна, предполага голям заем, има ниска диверсификация – за повечето хора къщата заема най-голям дял от техния портфейл.

Как банките правят бизнес? Много просто – те заемат капитал от вас при ниски лихви и ви отпускат скъпи заеми.

Това е всъщност толкова добър бизнес, че на практика вече 200 години банките ни облъчват с него с милиарди, похарчени за реклама.

Често обаче се оказва, че ако искате да бъдете феодали и да притежавате жилище, вие трябва да сте готови да харчите много по-голяма сума от наемателя/крепостния селянин. Последният пък обикновено трябва да плаща само наема, който понякога може да бъде фиксиран за години напред.

В отговор на тази теза Рик Шарга, вицепрезидент на RealtyTrac, пише, че по отношение на риска на инвестицията исторически погледнато, по-малко от 1% от собствениците на жилища са загубили имота си поради принудително отнемане. Също така повечето случаи от тях са се дължали на „лична катастрофа“ като безработица, развод или сериозно заболяване.

Тук стои логичен въпросът как би се справил един наемател в тази ситуация. Дали хазяинът би бил склонен да му позволи да остане в апартамента, ако той спре да си плаща наема?

Може ли капиталът, вложен в имота под наем, да се използва за рефинансиране, за да се покрият временни проблеми с дохода? Едва ли, пише той.

Алтъчър от своя страна изрежда и някои лични причини, поради които живот под наем е по-привлекателен. Сред тях са възможността за безпроблемна смяна на местоживеенето при необходимост или при желание. Наред с това наемането дава възможност на много повече избор – на локация, на управление на времето, което няма да е заето с поддръжка на жилището, избор на вида жилище, и не на последно място, избор за управление на парите, които не са замразени в най-неликвидната инвестиция.

МВФ удря рамо на България за Пакта за финансова стабилност.

Международният валутен фонд (МВФ) подкрепя Пакта за финансова стабилност, предложен от България. Това заяви ръководителят на мисията на фонда за България Катрина Пърфийлд. Проектът дава силен сигнал за решимостта на България за благоразумна финансова политика, посочи още тя.

 По думите й страната ни трябва да положи необходимите усилия, за да запази бюджетния дефицит под 2.5%, какъвто е и планът на финансовото министерство, заложен в закона за бюджета.

Според Катрина Пърфилд, България се справя добре с излизането от кризата. Фондът очаква 3% ръст на икономиката и намалява прогнозите си за средногодишната инфлация от почти 5 на около 4 на сто. Експертите на фонда смятат, че високите цени на храните и горивата ще продължат да поддържат висока инфлация у нас.

Според МВФ нарастването на износа ще помогне да се компенсира отслабването на вътрешното търсене, което остава засегнато от нарастващата инфлация

Пърфийлд посочи, че трябва да се справим с проблема с безработицата, като се потърси баланс между възможностите и нуждите на пазара на труда.

Оценката на МВФ оцени банковата ни система като стабилна.

Осезаем напредък е налице при усвояването на Структурните фондове на ЕС. Подготвяните изменения на Закона за обществените поръчки се очаква допълнително да ускорят този процес, допълват от МВФ.

889.4 млн. лева управляват инвестиционните фондове в България към края на март 2011г.

В края на първите три месеца на 2011 г. средствата, управлявани от местните и чуждестранните инвестиционни фондове, осъществяващи дейност в България, възлизат на 889.4 млн. лева, сочи доклад на Българска Народна Банка. Спрямо година по рано техният размер нараства със 173.3 млн. лева (24.2%), а спрямо края на 2010г. с 1.2% до 889.4 млн. лева.

Като процент от БВП общият размер на активите на местните и чуждестранните инвестиционни фондове към март 2011 г. е 1.2%, което представлява намаление от 0.06 процентни пункта спрямо края на 2010 г. (1.2% от БВП).

Делът на активите на местните инвестиционни фондове е 405.7 млн. лева, като спрямо същия период на 2010 г. те се увеличават с 80.6 млн. лева (24.8%). В сравнение с декември 2010 г. активите (382.5 млн. лева) се повишават с 23.2 млн. лева (6.1%).

Активите на фондовете, инвестиращи в акции, нарастват с 13.3 млн. лева (8.5%) до 169.7 млн. лева, а на балансираните фондове активите се увеличават с 4.1 млн. лева (3.7%) до 114.4 млн. Управляваните средства от фондовете, инвестиращи в облигации, се повишават с 5.7 млн. лева (5%) до 119.9 млн. лева към март 2011 г.

Активите на фондовете, инвестиращи в акции, имат най-висок относителен дял (41.8%) спрямо общия размер на активите на местните инвестиционни фондове, макар и да отчитат понижение на годишна база, когато относителния дял е бил 48.9%. Фондовете, инвестиращи в облигации, притежават 29.5%.

По отношение на инструментите, включени в портфейлите на местните инвестиционни фондове, през първото тримесечие на 2011 г., депозитите нарастват със 7.9 млн. лева (5.3%) до 157.9 млн. лева, инвестициите в акции и други форми на собственост се увеличават с 13.6 млн. лева (8.4%) до 175.7 млн. лева, а средствата в ценни книжа, различни от акции се повишават с 0.5 млн. лева (1%) до 48.1 млн. лева. Инвестициите в акции/дялове на инвестиционни дружества(ИД) и договорни фондове(ДФ) са с 0.4 млн. лева (2.5%) по-малко в сравнение с края на предходното тримесечие и достигат 16.8 млн. лева.
Към края на първото тримесечие на 2011г. най-големи относителни дялове в общата сума на активите имат акции и други форми на собственост – 43.3%, депозити – 38.9% и ценни книжа, различни от акции – 11.9%, при съответно 42.4%, 39.2% и 12.4% към декември 2010 г.

Към края на първото тримесечие на 2011 г. основен с най-голям дял във валутната структура на активите на местните инвестиционни фондове имат средствата в лева – 79.1% следвани от тези в евро – 14% и накрая в други валути - 5.2% от общия размер на активите.


По географската структура на ценните книжа в активите на местните инвестиционни фондове показва, че средствата, реализирани в България, към март 2011 г. се увеличават с 13.2 млн. лева до 194.3 млн. лева. В края на 2010 г. те са били 181.1 млн. лева. Инвестициите в страните от Европейския съюз намаляват с 0.3 млн. лева (1%) до 26.3 млн. Към март 2011 г. относителният дял на инвестициите на инвестиционните в ценни книжа, емитирани от български дружества, е 80.8% от активите на местните фондове спрямо 79.8% към края на 2010 г.

Към края на март 2011 г. привлечените средства на резиденти в чуждестранните инвестиционни фондове са 483.7 млн. лева., като на годишна база те се увеличават с 92.8 млн. лева (23.7%). В сравнение с края на декември 2010 г. размерът на пасивите (496.3 млн. лева) намалява с 12.5 млн. лева (2.5%).

В края на март задълженията на чуждестранните инвестиционни фондове към сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинства, намаляват с 21.3 млн. лева (11.7%) до 161.7 млн. лева при 183 млн. лева към декември 2010 г.
Пасивите към сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове нарастват с 19 млн. лева (7.5%) до 271.8 млн. лева към март 2011 г. при 252.8 млн. лева към декември 2010 г.
Основни инвеститори в чуждестранните инвестиционни фондове са Застрахователните компании и пенсионните фондове (56.2%) и Домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (33.4%).

Притежателите на MasterCard увеличили потреблението с 12.9%

MasterCard отчита нетна печалба от 562 млн. долара за първото тримесечие на 2011 г, като резултатът е по-добър с 23.6% спрямо същия период на миналата година

Нетните приходи за първата четвърт на 2011 г. бяха 1.5 милиарда долара, което е увеличение от 14.8%, в сравнение с периода януари-март 2010 г.. Флуктуациите на чуждите валути не се отразиха сериозно върху ръста на нетните приходи.

Обемът на покупките на световно ниво през тримесечието отбеляза ръст от 12,9% на база на местните валути, спрямо първото тримесечие на 2010 г. и достигна $545 милиарда.

Броят на обработените транзакции бележи увеличение от 11.1% в сравнение със същия период на 2010, и достигна 6.0 милиарда. Към 31 март 2011 година, клиентите на компанията са издали 1.7 милиарда карти с брандовете MasterCard и Maestro.