“Голдман Сакс” завладява Европа

Супер Марио в Италия определи цената на новата демокрация

US банката и правителствата стискат континента в топла прегръдка

Идването на Марио Монти на премиерския пост в Италия е забележително събитие поради повече причини, отколкото е възможно да се преброят, пише в анализ на британския в. "Индипендънт". Чрез възлагането на отговорността на бивш консултант на "Голдман Сакс" да управлява една западна държава пък се издигна до нови висини политическата власт на инвестиционна банка.

Европейската централна банка е управлявана от друг бивш служител на "Голдман Сакс", а "възпитаниците" на инвестиционната банка господстват в коридорите на властта в почти всички европейски държави. До средата на миналата седмица европейското подразделение на МВФ също бе ръководено от човек на "Голдман" - Антонио Борхес, който подаде оставка по лични причини.
"Голдман Сакс" отдавна си е спечелила прякора Сепията вампир
Сега пипалата й вече достигат до върха на еврозоната. В книгата си "13 банкери" Саймън Джонсън, бивш икономист на МВФ, твърди, че в навечерието на финансовата криза "Голдман Сакс" и другите големи банки са станали толкова близки с правителството, че САЩ на практика са били олигархия. "Вместо това в Европа има един споделен светоглед между политическия елит и банкерите, споделен комплекс от цели и взаимно заздравяване на илюзиите", отбелязва той.
Това е проектът "Голдман Сакс". По-просто казано - силна прегръдка с правителствата. "Голдман" е на разположение, за да предостави на правителствата консултации и финансиране, да изпрати хората си на държавни служби и да размаха възможността за доходна работа пред хората, излизащи от правителствата. Проектът предвижда създаването на толкова дълбок
обмен на кадри, идеи и пари че вече става невъзможно да се посочи разликата между обществения интерес и интереса на "Голдман Сакс".
Марио Монти е сред най-известните икономисти на Италия, прекарал е по-голямата част от кариерата си в академичните среди и научни институти, но "Голдман Сакс" започва да се интересува от него, когато Берлускони го изпраща в Европейската комисия през 1995 г. Първо като еврокомисар за вътрешния пазар, а след това като комисар по конкуренцията, той е вземал решения, които биха могли да позволят или провалят сделки за придобивания и поглъщания, по които банкерите на "Голдман" са работили или са осигурявали финансирането.
По-късно Монти председателства комисията по банките и финансовата система в италианското министерство на финансите, която определя финансовата политика на страната.
С тези връзки изглежда напълно нормално "Голдман Сакс" да го покани да се присъедини към съвета й от международни консултанти. Над двадесетте международни консултанти на банката действат като неофициални лобисти. Сред консултантите е и Отмар Исинг, който като член на управителния съвет на германската централна банка и ЕЦБ е сред архитектите на еврото.
Може би най-известният бивш политик в банката е Питър Съдърланд, главен прокурор на Ирландия през 80-те години и също бивш еврокомисар по конкуренцията. Сега той е неизпълнителен председател на подразделението на "Голдман Сакс" за брокерски дейности във Великобритания, а преди колапса и последвалата национализация бе и неизпълнителен директор на "Роял банк ъф Скотланд". При спасяването на Ирландия от ЕС той беше виден застъпник на страната, твърдейки, че условията по спасителните кредити трябва да бъдат смекчени, за да не утежнят финансовите й проблеми. Това лято ЕС се съгласи да намали лихвите по заема за Ирландия.
Да се събират политици с добри връзки след оттеглянето им от правителствата, обаче е само половината от проекта. Другата част е да се изпращат "възпитаниците" на "Голдман Сакс" в правителствата. Подобно на Монти, Марио Драги, който пое президентския пост на ЕЦБ от 1 ноември, е бил част от националното правителство и част от "Голдман Сакс". Той е бивш член на Световната банка и управляващ директор в италианското министерство на финансите, преди да се посвети за три години на поста управляващ директор на "Голдман Сакс интернешънъл" (между 2002 и 2005 г.), след което става президент на италианската централна банка.
Драги има противоречива репутация заради
счетоводните трикове
прилагани от Италия и други държави от периферията на еврозоната, които преди десетилетие се опитаха да се промъкнат във валутния съюз. Чрез използване на комплекс от деривати Италия и Гърция успяха на понижат видимия размер на държавния си дълг, който според европейските правила не трябва да бъде над 60% от брутния вътрешен продукт. А умовете зад някои от тези деривати са мъжете и жените от "Голдман Сакс".
Брокерите на банката разработиха редица финансови сделки, които позволиха на Гърция да събере пари и да намали бюджетния си дефицит в краткосрочен план срещу връщане на сумите по-късно. При една от сделките "Голдман Сакс" прехвърли финансиране от 1 млрд. долара на гръцкото правителство през 2002 г. в операция, наречена валутен крос суап. От другата страна на сделката, работейки в "Нешънъл банк ъф Грийс", бе Петрос Христодулу, който е започнал кариерата си в "Голдман Сакс" и сега е сочен за ръководител на гръцката агенция за управление на държавния дълг. Лукас Пападимос, назначеният нов премиер на Гърция, по това време е  управляващ централната банка на страната.
Оказа се невъзможно да се потърси сметка от Гърция, която според най-новите предложения на ЕС в крайна сметка ще обяви дефолт по дълга си, молейки кредиторите си да приемат "доброволно" намаляване с 50% на дължимите суми по гръцките облигации. Според сегашното единодушно становище в еврозоната обаче кредиторите на по-големите страни като Италия и Испания трябва да получат изцяло дължимите суми. Тези кредитори, разбира се, са големите европейски банки, а доброто им състояние е основна грижа на политическите лидери.
Финансовият елит е толкова сигурен, че банките ще бъдат спасени че някои залагат на този изход. Джон Корзин е бивш главен изпълнителен директор на "Голдман Сакс", който миналата година се върна на Уолстрийт след близо едно десетилетие в политиката и пое контрола над историческата компания MF Global. Той заложи 6 млрд. долара от парите на компанията, че по италианските държавни облигации няма да бъде обявен дефолт. Когато миналия месец залогът бе оповестен, клиентите и търговските партньори решиха, че е твърде рисковано да правят бизнес с MF Global, и компанията се срина за броени дни. Смъртната опасност е, че ако Италия спре да плаща задълженията си, то банките кредитори може да станат неплатежоспособни. "Голдман Сакс", която е инвестирала над 2 трилиона долара в застрахователни книжа за задълженията на страни от периферията на еврозоната, няма да остане незасегната. Това е обяснението за спасителните планове и мерките за икономии. Алтернативата е втора финансова криза, втори икономически колапс.

Бъдете винаги гладни за успех!

Ако сте в бизнеса, вие сте в продажбите. Защото всеки ден трябва да продавате себе си, своя продукт или услуга. В случай, че не сте сигурни, че сте личност, която може да има успех в продажбите, има някои простички промени в мисленето, които да предприемете и така да станете свой собствен агент по продажбите, промоутър, един вид "импресарио суперзвезда".

 Това коментира Харви Маккий в електронното издание на сп. Entrepreneuer. Ето кои промени изброява той:

     1. Бъдете винаги гладни за успех. Добрият търговец е силно мотивиран, с твърда работна етика и видимо голяма енергия. Истинските търговци са упорити. Когато икономиката е зле, те са тези, които продължават да градят и да търсят контакта с клиента.

     2. Никога не правете компромиси с почтеността си. "Винаги съм вярвал, че да казваш истината е най-добрата политика. В бизнеса, особено днес, това е задължително", казва Маккий. Той разказва за изследване на Forum Corporation в Бостън, направено преди няколко години. В него участвали 341 търговци от 11 компании в 5 индустрии. Целта на проучването била да се открие кое различава топ производителите от средностатистическите производители в Америка в този момент. Резултатите били изненадващи: категоричният отговор на мнозинството не бил уменията, знанията или харизмата. Отговорът се свеждал до едно основно качество – честността. Когато потребителите имат доверие на търговците, те купуват повече от тях.

     3. Бъдете позитивни. Вашето отношение към света, не способностите ви, ще определят докъде ще стигнете. Можете да промените живота си като промените начина си на мислене. Когато трудният момент дойде, може да не е ваша вината за това, че сте паднали, но със сигурност ще е ваша, ако не сте се изправили.

    4. Бъдете авторитетни. Търговците „суперзвезди“ познават много добре продуктите, които продават, както и това, което предлага конкуренцията.

    5. Подгответе се. Иска се много "скучна" работа, за да се постигнат грандиозни резултати.

    6. Винаги имайте предвид репутацията си. Тя не се купува, може само да се печели с времето.

    7. Бъдете естествен човек, някой, с който е приятно да се общува.

    8. Показвайте най-доброто от себе си във всеки първи момент. Никога не получаваме втори шанс да направим добро първо впечатление.

    9. Поставете си цели. Победителите постигат цели, победените се оправдават. Целите не ви дават просто причина да се събудите рано сутрин. Те ви държат в движение през целия ден.

   10. Станете фанатик на тема потребителско обслужване.

   11. Никога не забравяйте да изслушвате. В живота не можете да научите нищо, ако не чуете какво казва другия.

   12. Не се вземайте на сериозно. Не подценявайте чувството за хумор. Когато се появят неизбежните пречки по пътя, научете се да се смеете на тях.

   13. Създайте в себе си непреодолима жажда за самоусъвършенстване. Човек се учи, докато е жив. Посещавайте курсове, четете книги, гледайте видео с речите на хората, които ви служат за пример. Бъдете открити за всичко, което може да ви направи по-добри.

Кой определя цените на петрола?

Днес около две трети от котировките зависят пряко от финансовите пазари и само една трета – от фундаментални фактори

През 2000 г. се смяташе, че след 10 години световните цени на нефта ще се колебаят между 25 и 30 долара за барел. Но те всъщност се оказаха 2.5 пъти по-високи. Животът определено се присмива на нашите прогнози.

Но от какво все пак зависят световните цени на петрола?
Съществува, разбира се, инфлация, която непрекъснато гони цените към върха. За нея може да се каже, че е вградена в световната икономика. През 1864 година например цената на петрола в САЩ неочаквано скочила до цели 8 долара за барел. Еквивалентът на тази цена през 2010 г. е 112 долара. Инфлацията на свързаните със САЩ икономики през периода 1981 г. - 2010 г. е 3% годишно.

Но какво има още освен инфлацията? Отговорът не е еднозначен. Всяка епоха внася своите особености в механизма за определяне на нефтените цени. През периода 1930 – 1960 г. например световните цени на петрола са били стабилни и са се движили между 1 и 2 долара за барел. Всъщност цените тогава просто се обявявали от международния нефтен картел, състоящ се от „седемте сестри“ - 5 американски и 2 европейски компании, контролиращи 80-90% от световния нефтен пазар. В тази епоха фиксирането на цените и определянето на долара като основна платежна единица в тази търговия напълно отговаряли на златнодоларовия стандарт, установен от Бретън-Уудската система (1947-1971 г.)

През 70-те години на миналия век обаче нефтът постепенно попада под националния контрол на развиващите се страни

„Седемте сестри“ губят възможността да влияят на цените на петрола. Отказът от свободен обмен на златото срещу долари през 1971 г. (т.нар. шок на Никсън), девалвацията на долара, създаването на свободно плаващи валутни курсове и цени не можеха да не взривят и цените на петрола. Просто страните износителки бяха длъжни да получат компенсация заради загубите от девалвацията на долара.

И така през 70-те години ценообразуването на петрола попада под контрола на 12-те страни от ОПЕК – организацията, в която тогава влизат производителите на половината световни добиви от петрол. В резултат, през 1970-1974 г. цената не нефта нараства 6 пъти и става плаваща. Гигантският скок е следствие от апетита на страните износителки и девалвацията на долара от една страна и геополитическите събития на епохата от друга: петролното ембарго от 1973 г., арабско-израелската война и т.нат. След стабилизирането на цената през периода 1974 – 1978 г. на 11-15 долара за барел, последва нов скок – през 1979-1980 г. цените стигнаха 40 долара за барел. Причината за новата петролна криза е началото на ирано-иракската война и падането в началото на 1980 г. на държавния контрол върху цените на петрола за вътрешния пазар в САЩ.

Това положение се запазва до средата на 80-те години но с различен успех. ОПЕК се опитва да запази високите цени, маневрира чрез квотите за производство, намалява самото производство и т.нат. В крайна сметка през 1986 г. нефтът струваше 25-30 долара.

Но защо се получи така?
Работата е там, че при формирането на цените все повече се засилва ролята на фундаменталните фактори - търсенето, производството, запасите. На пазара се появяват нови доставчици, засилва се ролята на енергийната ефективност, намалява консумацията. В сравнение с началото на 70-те години намалява зависимостта от ОПЕК – нейният дял в световния добив пада до 40%, а и в самата организация координацията е все по-слаба. И резултатът не закъснява – след двукратното увеличение на добива на нефт от Саудитска Арабия през 1986 г. започва колапс на петролните цени. За половин година те падат два пъти. До края на 1990 г. световните котировки се движат между 10 и 30 долара за барел. Дори войната в Залива не нарушава тази тенденция.

В началото на новото хилядолетие обаче има нови реалности. Нефтът става дефицитен, потреблението му започва да превишава производството благодарение на Китай, Индия и други развиващи се страни в Азия. Техният дял в световното потребление през 2010 г. достига 20%, т.е. три пъти повече в сравнение с 1980 година.

На границата на хилядолетието фундаменталните фактори като търсене, предлагане и запаси, продължавата да действат, но са вече в подчинено положение. Политически шокове като терористичния акт от 11 септември 2001 г. или войната в Ирак можаха да предизвикат само краткосрочно скачане на цената на нефта. ОПЕК се опитва ту да задържи цените чрез увеличение на производството, ту да ги увеличи, но има все по-слаби възможности да влияе.

И през първото десетилетие на новия век цената нефта расте – от 25-30 долара за барел в началото на века до около 100 долара сега, с кратко падане в началото на световната финансова криза.

Причината за всичко това е една

На сцената се появи нов фундаментален фактор, който в голяма степен определя динамиката на петролните цени – финансовите пазари. Разбира се и преди нефтеният пазар е имал тясна връзка с финансовия. Да не забравяме, че освобождаването на цените на нефта в началото на 70-те години бе реакция от девалвацията на долара. Ръстът на цените тогава просто компенсира загубите на износителите, доколкото доларът е базова валута за нефта и всички негови продукти. Но сега всичко става все по-сериозно.

През 1983 година на борсите в Ню Йорк и Чикаго се въвеждат петролните фючърси. И както много имуществени права, нефтът също се превръща в борсов дериватив. Откритите позиции по петролни фючърси на NYMEX представляват стоков еквивалент на 1 млрд. барела нефт още в края на май 1983 г., през 1990 г. са вече 76 млрд., а през 2000 г. - 136 млрд. барела. Това е 12 пъти по-голямо количество от световния добив на нефт за цялата 2010 г. А има и борсови опции, основани на нефта, има и Световна петролна борса в Лондон, съществуват и неборсови деривати.

През 2000 г. цената на нефта все повече отразява финансови реалности, също както валутният курс, цената на златото и цените на акциите. Неща като производство на нефт, търсене и запаси, политически събития, действия на ОПЕК – всичко това има все по-слабо влияние върху котировките. Цената на нефта се формира от борсови деривати в тясна връзка с курса на щатския долар като световна резервна валута, в която са 30% от финансовите активи в света.

Светът е все по-наситен с пари и все повече стоки се превръщат във финансови активи. Да се говори с конкретни числа за тази тенденция е доста сложно. Но може спокойно да се каже – през новото хилядолетие две трети от цените на нефта се формират от фактори, изващи от финансовите пазари, а само една трета – от традиционните фактори. При отслабване на долара, цената на нефта расте. И обратното.

В края на 90-те години на миналия век 85% от дългите позиции по петролните фючърси държаха клиентите на хедж фондовете, т.е. точно онези, които се страхуват от рисковете, свързани с реалните доставки на петрол. През 2008 г. техният дял падна до 40%. След това дойдоха спекулантите (30%) и институционалните инвеститори (30%), чиято цел е общо взето да повишат котировките. От началото на новото хилядолетие петролните деривати станаха любими финансови инструменти на инвестиционните банки и фондове. Днес активите ти са във валута, утре – в акции и дългове, а след това преминаваш в злато, нефт или метали.

През 90-те години никой не мислеше, че големите институционални инвеститори, консервативни по природа, ще влагат пари в стоки. Но днес в стоки са 13-14% от активите в техните структури. И когато инвестторът влага в някакъв такъв актив, той има интерес от нарастване на цената му. 

Харвард обожава Зукърбърг

Посещението му в Харвард напомня на римски император, завръщащ се в родното си село, след като е превзел целия свят

Марк Зукърбърг направи официална обиколка в кампуса на Харвард тази седмица като част от мисията си за набиране на нови кадри и блестящи нови компютърни специалисти. За да помогне на социалната мрежа с над 800 милиона потребители да продължи пътя си към тотално завземане на Интернет.

Но има още нещо в това посещение в университета, където е бил създаден Facebook (в стая в Къркланд Хаус, само преди седем години) - то по нещо прилича на Beatles към 1965 г., представени в Help!, или на римски император, завръщащ се в родното си село, след като е превзел целия свят.

Студентите възприемат човека зад Facebook като истински модел за подражание

Оказва се, че младите просто обожават Марк. Той е героят на тяхното поколение, с едни рамене над всички останали в технологиите.

"Бил Гейтс не е толкова готин - твърде е стар. Стив Джобс вече е в небесата, но Зукърбърг е най-великият!" възкликва Джоузеф Ботрос, първокурсник по компютърни науки, който не е могъл да се снабди с пропуск за речта на Зукърбърг, но все пак се явява на Харвард скуеър заедно с двама свои приятели, просто за да види с очите си създателя на Facebook по време на "пресконференция" на открито, която трае не повече от пет минути.

Ами двамата, които са основали Google? Те дали са на тази висота? "Ни най-малко." Ботрос и приятелите му дори не са чували имената Лари Пейдж и Сергей Брин.

Постъпващите в Харвард първокурсници обаче знаят всичко за Зукърбърг. Че е създал Facebook в стаята на общежитието си в зимата на 2004, първоначално като уебсайт за студентите на Харвард. И че после е заминал за Калифорния през лятната ваканция, набрал е финансиране от рискови капиталисти и така и никога не се завърнал в университета.

Те са гледали филма Социалната мрежа и макар че той представя Зукърбърг като нелоялен, забиващ нож в гърба на приятелите си, асоциален тип, все пак те са убедени, че филмът е пълен с измислици и че истинският Зукербърг е на практика най-готиният човек, раждал се някога.

Дори леко предубедените стават жертва на харизмата му

Около 200 студенти, които са имали шанса да присъстват на презентацията на Зукърбърг (отказан е достъп на пресата), излизат дори още по-впечатлени. "Опасявах се, че Марк Зукърбърг ще бъде много претенциозен", казва Лукас Фрейтас, студент по компютърни науки и икономика от Бразилия, който е съквартирант на Ботрос в Холуърти хол - общежитие за първокурсници. "Но се оказва, че съм грешил тотално: Марк е изключително запален по проекта си и всъщност е много печен тип".

Фрейтас казва, че е бил склонен да не харесва Зукърбърг, защото Едуардо Саверин, първоначалният партньор на Зукърбърг и един от хората, почувствали се предадени от него, също е бразилец. Но Фрейтас напуска 75-минутната презентация, решен да кандидатства за стаж във FB. "Той изнесе много мотивираща реч". Фрейтас допълва, че ключовият момент за него е бил по време на въпросите, когато Зукърбърг е бил помолен да обясни разликата между добър и изключителен инженер, отговаряйки, че "изключителните специалисти изпитват страст към това, което правят и когато са решени да преодолеят някой проблем, те не се отказват, докато не намерят решението. Така че изключителният инженер е комбинация от интелект, страст и постоянство".

Пресяването на мераклиите да чуят лекцията му

Студентите е трябвало да кандидатстват, за да присъстват на лекцията, като изпратят автобиография до Центъра за кариерна ориентация на Харвард, който избира малцината късметлии, присъствали на презентацията, ръководена от професор по компютърни науки в университета.

Що се отнася до пресата, около 100 журналисти са събрани в ограден сектор в двора на университета, а трима щастливци, специално подбрани предварително от PR-ите на Facebook имаха шанса да зададат наивни въпроси, на които изглеждащият учуден Зукърбърг даваше банални отговори, преди бързо да продължи към залата за лекцията.

Облечен в дънки и вълнено сако, Зукърбърг бе запитан защо посещава Харвард (Отговор: защото "тук има много умни хора") и защо Facebook не са отворили в Бостън ("Може би някой ден ще го сторим") и какви са следващите планове на Facebook ("Първите пет години бяха посветени това просто да убедим колкото се може повече хора да се свържат помежду си, а сега се подготвяме да преоткрием всякакъв вид бизнес, като го убедим да се включи във Facebook").

Нито едно от тези неща всъщност няма такова значение. Големият извод от кратката му поява бе обобщен от Емили Мистик, първокурсничка по биология от Холуърти хол, която при въпроса какво мисли, след като е видяла Зукърбърг, отговаря със смях: "Той е истински!" Изглежда това е достатъчно задоволително за няколкостотин младежи, събрали се да видят с очите си хлапето-милиардер.